Образование

Externship 1: Student Counseling Center, Hofstra University

Често срещана практика е един университет да създаде собствена амбулаторна клиника, управлявана от психолози, за собствените си студенти. В моя практикум в Student Counseling, под супервизията на Dr Merry McVey-Noble, Dr Daniel Rinaldi, Dr John Guthman и Dr Dodie Gillett, провеждах индивидуална терапия с 16 пациента на седмица. Получавах два часа индивидуална супервизия на седмица от тези психолози.

Случаите включваха главно тревожни разстройства (обсесивно-комулсивно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, социално тревожно разстройство), депресия и гранично личностово разстройство. Участвах в седмична среща на практикантите и супервайзорите, по време на която обсъждахме случаите (групова супервизия). Този практикум се отличава с голям брой пациенти, 16 на седмица, за разлика от други практикуми, които може да предложат 4-5 пациента на седмица.

Externship 2: Center for Cognitive and Dialectical Behavior Therapy, NY

Вторият ми практикум се състоя в групов частен кабинет, един от най-добрите за Диалектическа Поведенческа Терапия, в Ню Йорк. Имах честта да получавам дидактическо обучение от д-р Адам Пейн, който е официален ДПТ обучител към обучителната фирма на Марша Линехан, създател на ДПТ, Behavioral Tech. Това включваше дидактическо обучение, игра на роли и други упражнения с цел усвояване на тази сложна терапия.

Предлагах индивидуална терапия на пациенти и всяка моя сесия бе записвана на видео, след което разглеждана от моята индивидуална супервайзорка и обсъждана детайлно с мен по време на седмичната ми супервизия. Бях и съ-водещ на ДПТ групи с цел coping skills training. Участвах в ежеседмична среща на всички психолози в този кабинет. Това е безценна възможност, за която съм крайно благодарна и която значително подобри ДПТ знанията и уменията ми.

Internship: Counseling Center, Rutgers University, New Jersey

След втория практикум студентите излседват множество (30+) програми за internship и кандидатстват из цялата страна, след което кандидатстват със следните документи: есе на тема научни интереси; есе на тема културно разнообразие; мотивационно писмо за съответната програма; биография и три препоръки. След проведените интервюта, кандидатите и обучителните места поставят ранк на другия и, с помощта на софтуер, се определя кой кандидат къде ще отиде (“matching”).

Като един от четирите студента, които завършиха за 5, а не за 6 или 7 години докторантура, аз бях приета в Рътгърс, един от най-разнообразните университети в САЩ. Там завърших DBT track, т.е. фокусът ми беше върху DBT. Провеждах индивидуална и групова ДПТ терапия. Практикумът ми се състоя в клиниката за студенти на Рътгърс, в която работиха 5 психиатъра, около 10-15 психолога и социални работника на пълно работно време. Ориентировъчно, общо със стаждантите, около 40 човека обслуждахме 40,000 студента. В Рътгърс се научих как да правя „триаж“, или 15-20 минутно „скрийнинг“ обаждане, за да проверя дали този студент е подходящ за нашата клиника, дали трябва да бъде хоспитализиран, дали има нужда консултация с психиатър, или пък трябва да го препратя директно към частен кабинет.

Стажът ми също включваше т.нар. „crisis counseling”. Студенти в криза идваха при нас и бях дежурна със супервайзор. Главната причина за посещение бе риск за самоубийство; трябваше да реша дали този студент трябва да бъде хоспитализиран. Имаше случи, в които трябваше да го направя, като супервайзорът ми влизаше в края на сесията и потвърждаваше или отхвърляше решението ми.
В студентската клиника имаше и „под-клиника“ за зависимости към алкохол и наркотици. Провеждах оценка със стандартизирани въпросници на студенти, които имаха такива проблеми и после провеждах няколко задължителни сесии с тях. Имах два отделни супервайзора само за тази специалност, с които провеждахме седмчина групова супервизия.

Имах два главни и индивидуални супервайзора, с които работих за цялата година, Dr Reese Mayer и Dr Patricia Woodin-Weaver. С тях имах по един час индивидуална супервизия и поделях около 30 пациента между двамата. Сама си определях графика на календара (виден за супервайзорите ми чрез специален и конфиденциален софтуер за електронно здравно досие). С определен брой часове за терапия, трябваше да преценя кого да виждам всяка седмица и кого на 2 или 3 седмици; на кого да дам 15 минути, половин час или един час. Отговорността бе голяма, както и натоварването. Отново работих основно с тревожни и депресивни разстройства; често виждах и гранично личностово разстройство.

Други проекти в стажа включваха „community outreach project”, как да се свържем с по-широкото общество извън клиниката ни. Моят проект бе да създам връзка между нашата клиника и офиса за международни студенти. Участвахме и в редовни дидактични обучения/семинари, както и среща на целия мултидисциплинарен екип и други срещи на персонала с цел подобряване на квалификациите.

Post-doctoral fellowship: Adult Partial Hospital Program, Rhode Island Hospital, Brown University, Rhode Island

Същинската корона на моето практическо обучение се състоя в Роуд Айлънд Хоспитал, една от университетските болници на бръшляновия Браун. Консорциумът за обучение на студенти по клинична психология се състоеше от множество и различни болници и 40 студента; за моята програма и конкретната позиция, се избираше един човек.

Програмата за частична хоспитализация („дневен стационар“) се фокусираше върху тревожни разстройства, депресия, личностови разстройства и зависимости (които не бяха основна диагноза; такива пациенти бяха препратени към специазирана в зависимости клиника). Пациентите бяха главно с нисък социален-икономически статус, като много от тях идваха директно от приюта за бездомни и плащаха за лечението си със здравната си осигуровка.

За разлика от предишното ми обучение, в което фокусът беше DBT, тук основният вид терапия бе Acceptance and Commitment Therapy. Имах да честта да работя под супервизията на д-р Дъглас Лонг, директен студент на един от най-известните основатели на АСТ, проф. Стийв Хейс. Д-р Лонг бе мой супервайзор за амбулаторните ми пациенти за цялата година, докато две супервайзорки се ротираха на шест месеца за пациентите ми, част от частичната хоспитализация. Получавах един час индивидуална супервизия седмично с всеки от тези супервайзори.

Като след-докторант, отговорностите ми включваха провеждане на индивидуална терапия с 4-5 пациента всеки ден по половин час, както и провеждане на няколко групи с пациентите всяка седмица. За разлика от ДПТ, където терапията е стриктно структурирана според наръчина на Линехан, тук моята задача бе да взема процес, метафора, или механизъм за справяне с трудни емоции от АСТ и да разработя група. Групите имаха различно времетраене и дължина, от половин час до час и половина; от фокус върху механизми за справяне до „interpersonal processing” или „процес“ група.

Пациентите се срещаха с терапевта си всеки ден и участваха в 4 групи за активно лечение всеки ден. Там научаваха конкретни умения за справяне с трудни емоции, приемане, повече състрадание към себе си, поставяне на граници и приоритизиране на собствените си нужди. Повечето биваха приемани в програмата след тежък опит за самоубийство и бяха директно препратени от стационарото отделение; нашата работа бе да ги стабилизираме за 5-10 работни дни, за да се върнат на работа и при семействата си. След това бяха препратени към амбулаторен терапевт, с който да се виждат веднъж в седмицата и дъглосрочно да работят върху проблемите си.

След-докторантурата включваше и научен компонент. Моята научна ръководителка, доц. Кристи Далримпъл, има над 250 научни публикации в престижни научни списания с главен фокус социална тревожност. Имах честта да работя с нея през годината на подстока, в резултат на което публикувахме статия в научно списание.