Образование

Бакалавър

Juniata College, Pennsylvania

Докторантура

Hofstra University

Post-doctoral fellowship

Rhode Island Hospital, Brown University

Образование

Университет „Джуниата“, Пенсилвания

Пътешествието ми в Америка започна в Джуниата Колидж, Пенсилвания. Джуниата Колидж се отличаваше с тясна връзка студент-преподавател и малък брой студенти (8-12) в една лекция. Всеки месец студентите извършват редица задания, включително курсови работи, презентации и групови проекти – в допълнение към ежемесечните, средносеместриални или финални изпити. Част от оценката е участие на база предварително прочетен текст и принос към учебния процес. Присъствието е задължително и оценката се намалява при повече от 2-3 неизвинени отсъствия.

Там извърших две изследвания през втората и четвъртата ми година. По време на бакалавъра ми, работих като Resident Assistant (домоуправител на етажа в общежитието), тютор по Статистика за Социални Науки, немски език и в т.нар. „Writing Center” (в който обучавах и американски, и международни студенти как да пишат курсови работи и им помагах да ги редактират).

С ясната цел да запиша докторантура по клинична психология, записвах най-трудните курсове. В резултат, бях на Dean’s List (студентите с най-висок успех в университета) 7 от 8 семестъра. Получих наградите Friend of the Library Award, както и бях включена в Psi Chi, национално почетно общество за студенти по психология. Бях наградена с David Drews Research Award две поредни години. Тази награда отличава студенти, които работят върху научни изследвания по психология. Получих и отличието да бъда включена в Who’s Who Among Student in American Colleges & Universities, както и в Omicron Delta Kappa. Това са национални почетни общества, в чиито глави са включени определени университети. Не на последно място, единствена от моя випуск завърших с медал по психология.

Награди

  • Dean’s List (7 от 8 семестъра)
  • Juniata Honors Society
  • Psi Chi
  • David Drews Research Award (две поредни години)
  • Friend of the Library Award
  • Honors Program in Psychology (медал)
  • Who’s Who Among Students in American Colleges and Universities
  • International Education Committee Member
  • Omicron Delta Kappa
  • Juniata College Honors Society

Университет „Хофстра“, Лонг Айлънд, Ню Йорк

Докторантурата по клинична психология в Хофстра се отличаваше по много критерии. Моите преподаватели са учили или сътрудничили с основателите на когнитивно-поведенческата терапия, Арън Бек и Алберт Елис, както и с Дейвид Барлоу и Марша Линехан. През 2007г, тази програма е отличена с награда за една от най-добрите докторантури по когнитивно-поведенческа терапия в Америка от най-старата и голяма асоциация по този вид терапия: Асоциацията за Поведенчески и Когнитивни Терапии (Association for Behavior and Cognitive Therapies, ABCT). Линк към моята програма в Хофстра можете да намерите тук.

За разлика от други докторантури по клинична психология, които автоматично предлагат пълна стипендия на всички свои студенти и приемат малък брой такива (например, около 5 студента), Хофстра имаше млада програма и не беше създала свой собствен фонд за стипендии. Бе създаден, обаче, фонд за стипендии за международни студенти, т.нар. награда за малцинство (Minority Award). Всяка година бе избран един международен студент, който да получи стипендия за всичките пет години на обучение. Имах честта да бъда удостоена с тази награда през 2012г.

Друга отличителна черта на Хофстра бе фактът, че тя притежава цели шест собствени клиники, чиито директори бяха същите преподаватели, които ми водиха лекциите и чиито (амбулаторни) клиники се намираха в кампуса. С други думи, освен „външните“ практикуми, за които кандидатствахме по изискване на Американската Психологическа Асоциация (основната акредитираща институция), още от първата година започвахме да извършваме „вътрешни“ практикуми. Тази възможност бе безценна, основната причина да искам да уча в Хофстра и факт, за който ще бъда благодарна на моя университет завинаги.

Клиники

Основните клиники на Хофстра включваха (някои от тях са закрити поради пенсиониране на директора им):

  • CBT – Cognitive Behavioral Therapy (когнитивно-поведенческа терапия за тревожни разстройства)
  • BT/PTSD – exposure therapy for anxiety disorders & PTSD (поведенческа терапия за тревожни разстройства и травма)
  • ACT – Acceptance and Commitment Therapy
  • DBT – Dialectical Behavior Therapy
  • CAPPS (Child, Adolescent, and Parent Psychological Services) – клиника за деца, юноши и родители
  • Anger management – терапия за управление на гнева

Студентите провеждат терапия под супервизията на клиничен психолог, който има правоспобност. Студентите и супервайзорът се срещат всяка седмица за 1.5-2 часа, по време на което обсъждат пациентите си. Студентите закупуват професионална застраховка (liability insurance), която покрива потенциални съдебни разходи, ако случаят отиде в съда (например, ако пациент се самоубие, ако пациент съди студента и др.).

Аз участвах в ACT, DBT и CAPPS клиниките.

Externship 1: Student Counseling Center, Hofstra University

Често срещана практика е един университет да създаде собствена амбулаторна клиника, управлявана от психолози, за собствените си студенти. В моя практикум в Student Counseling, под супервизията на Dr Merry McVey-Noble, Dr Daniel Rinaldi, Dr John Guthman и Dr Dodie Gillett, провеждах индивидуална терапия с 16 пациента на седмица. Получавах два часа индивидуална супервизия на седмица от тези психолози.

Случаите включваха главно тревожни разстройства (обсесивно-комулсивно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, социално тревожно разстройство), депресия и гранично личностово разстройство. Участвах в седмична среща на практикантите и супервайзорите, по време на която обсъждахме случаите (групова супервизия). Този практикум се отличава с голям брой пациенти, 16 на седмица, за разлика от други практикуми, които може да предложат 4-5 пациента на седмица.

Externship 2: Center for Cognitive and Dialectical Behavior Therapy, NY

Вторият ми практикум се състоя в групов частен кабинет, един от най-добрите за Диалектическа Поведенческа Терапия, в Ню Йорк. Имах честта да получавам дидактическо обучение от д-р Адам Пейн, който е официален ДПТ обучител към обучителната фирма на Марша Линехан, създател на ДПТ, Behavioral Tech. Това включваше дидактическо обучение, игра на роли и други упражнения с цел усвояване на тази сложна терапия.

Предлагах индивидуална терапия на пациенти и всяка моя сесия бе записвана на видео, след което разглеждана от моята индивидуална супервайзорка и обсъждана детайлно с мен по време на седмичната ми супервизия. Бях и съ-водещ на ДПТ групи с цел coping skills training. Участвах в ежеседмична среща на всички психолози в този кабинет. Това е безценна възможност, за която съм крайно благодарна и която значително подобри ДПТ знанията и уменията ми.

Internship: Counseling Center, Rutgers University, New Jersey

След втория практикум студентите излседват множество (30+) програми за internship и кандидатстват из цялата страна, след което кандидатстват със следните документи: есе на тема научни интереси; есе на тема културно разнообразие; мотивационно писмо за съответната програма; биография и три препоръки. След проведените интервюта, кандидатите и обучителните места поставят ранк на другия и, с помощта на софтуер, се определя кой кандидат къде ще отиде (“matching”).

Като един от четирите студента, които завършиха за 5, а не за 6 или 7 години докторантура, аз бях приета в Рътгърс, един от най-разнообразните университети в САЩ. Там завърших DBT track, т.е. фокусът ми беше върху DBT. Провеждах индивидуална и групова ДПТ терапия. Практикумът ми се състоя в клиниката за студенти на Рътгърс, в която работиха 5 психиатъра, около 10-15 психолога и социални работника на пълно работно време. Ориентировъчно, общо със стаждантите, около 40 човека обслуждахме 40,000 студента. В Рътгърс се научих как да правя „триаж“, или 15-20 минутно „скрийнинг“ обаждане, за да проверя дали този студент е подходящ за нашата клиника, дали трябва да бъде хоспитализиран, дали има нужда консултация с психиатър, или пък трябва да го препратя директно към частен кабинет.

Стажът ми също включваше т.нар. „crisis counseling”. Студенти в криза идваха при нас и бях дежурна със супервайзор. Главната причина за посещение бе риск за самоубийство; трябваше да реша дали този студент трябва да бъде хоспитализиран. Имаше случи, в които трябваше да го направя, като супервайзорът ми влизаше в края на сесията и потвърждаваше или отхвърляше решението ми.
В студентската клиника имаше и „под-клиника“ за зависимости към алкохол и наркотици. Провеждах оценка със стандартизирани въпросници на студенти, които имаха такива проблеми и после провеждах няколко задължителни сесии с тях. Имах два отделни супервайзора само за тази специалност, с които провеждахме седмчина групова супервизия.

Имах два главни и индивидуални супервайзора, с които работих за цялата година, Dr Reese Mayer и Dr Patricia Woodin-Weaver. С тях имах по един час индивидуална супервизия и поделях около 30 пациента между двамата. Сама си определях графика на календара (виден за супервайзорите ми чрез специален и конфиденциален софтуер за електронно здравно досие). С определен брой часове за терапия, трябваше да преценя кого да виждам всяка седмица и кого на 2 или 3 седмици; на кого да дам 15 минути, половин час или един час. Отговорността бе голяма, както и натоварването. Отново работих основно с тревожни и депресивни разстройства; често виждах и гранично личностово разстройство.

Други проекти в стажа включваха „community outreach project”, как да се свържем с по-широкото общество извън клиниката ни. Моят проект бе да създам връзка между нашата клиника и офиса за международни студенти. Участвахме и в редовни дидактични обучения/семинари, както и среща на целия мултидисциплинарен екип и други срещи на персонала с цел подобряване на квалификациите.

Post-doctoral fellowship: Adult Partial Hospital Program, Rhode Island Hospital, Brown University, Rhode Island

Същинската корона на моето практическо обучение се състоя в Роуд Айлънд Хоспитал, една от университетските болници на бръшляновия Браун. Консорциумът за обучение на студенти по клинична психология се състоеше от множество и различни болници и 40 студента; за моята програма и конкретната позиция, се избираше един човек.

Програмата за частична хоспитализация („дневен стационар“) се фокусираше върху тревожни разстройства, депресия, личностови разстройства и зависимости (които не бяха основна диагноза; такива пациенти бяха препратени към специазирана в зависимости клиника). Пациентите бяха главно с нисък социален-икономически статус, като много от тях идваха директно от приюта за бездомни и плащаха за лечението си със здравната си осигуровка.

За разлика от предишното ми обучение, в което фокусът беше DBT, тук основният вид терапия бе Acceptance and Commitment Therapy. Имах да честта да работя под супервизията на д-р Дъглас Лонг, директен студент на един от най-известните основатели на АСТ, проф. Стийв Хейс. Д-р Лонг бе мой супервайзор за амбулаторните ми пациенти за цялата година, докато две супервайзорки се ротираха на шест месеца за пациентите ми, част от частичната хоспитализация. Получавах един час индивидуална супервизия седмично с всеки от тези супервайзори.

Като след-докторант, отговорностите ми включваха провеждане на индивидуална терапия с 4-5 пациента всеки ден по половин час, както и провеждане на няколко групи с пациентите всяка седмица. За разлика от ДПТ, където терапията е стриктно структурирана според наръчина на Линехан, тук моята задача бе да взема процес, метафора, или механизъм за справяне с трудни емоции от АСТ и да разработя група. Групите имаха различно времетраене и дължина, от половин час до час и половина; от фокус върху механизми за справяне до „interpersonal processing” или „процес“ група.

Пациентите се срещаха с терапевта си всеки ден и участваха в 4 групи за активно лечение всеки ден. Там научаваха конкретни умения за справяне с трудни емоции, приемане, повече състрадание към себе си, поставяне на граници и приоритизиране на собствените си нужди. Повечето биваха приемани в програмата след тежък опит за самоубийство и бяха директно препратени от стационарото отделение; нашата работа бе да ги стабилизираме за 5-10 работни дни, за да се върнат на работа и при семействата си. След това бяха препратени към амбулаторен терапевт, с който да се виждат веднъж в седмицата и дъглосрочно да работят върху проблемите си.

След-докторантурата включваше и научен компонент. Моята научна ръководителка, доц. Кристи Далримпъл, има над 250 научни публикации в престижни научни списания с главен фокус социална тревожност. Имах честта да работя с нея през годината на подстока, в резултат на което публикувахме статия в научно списание.

Завеждащ програмата бе проф. Марк Зимърман, психиатър с над 450 публикации в престижни научни списания, както и създател на материали за DSM-5 (Diagnostic and Statistical Manual, 5th Edition) – основната книга в Америка, по която се поставят диагнози. Освен задължителните групи в програмата, водих BEAR (Borderline, Emotion Awareness and Regulation) група. Тази група се състоеше главно от хора с гранично личностово разстройство. Аз имах зададена тема и трябваше да развия материала и да водя групата на база елементи от ACT или DBT. Не на последно място, всички след-докторанти имахме Grand Rounds, по време на които световноизвестни психиатри и психолози изнасяха лекции на най-различни теми. Участвахме и в семинар на тема етика и семинар на тема профеисонално развитие.

Вътрешни практикуми

DBT

Практикувах в DBT клиниката по врема на втората, третата и четвъртата ми година по време на докторантурата ми в Хофстра. Под супервизията на Dr Joseph Scardapane, провеждах индивидуална и групова терапия. Провеждах индивидуална терапия с 2-3 индивидуални пациента, главно тийнейждъри и млади възрастни (young adults).
Групата, която провеждах бе multi-family skills training group, т.е. заедно с още един докторант провеждахме двучасова група всяка седмица, която се състоеше от две до пет семейства. С цел промяна на средата на тийнейджъра с гранично личностово разстройство, задължително условие е минимум единият родител да участва. По този начин, имаше случаи, в които в стаята имаше 15 тийнейждъра и родители. Провеждането на тази група за три години в моя университет е основата за научаването на ДПТ уменията и воденето на ДПТ групата, които пък сега са гръбнакът на моя частен кабинет.
Участвах в ежеседмична групова супервизия по ДПТ, 1.5 час на седмица, както и такъв отбор от терапевти, неразделна част от терапията, също ежеседмично за повече от час.

B Tech Training – 2015/2016

ACT

В АСТ клиниката, управлявана от същия супервайзор, провеждах терапия с няколко (1-3) пациента. Посещавах ежеседмична групова супервизия за 1.5 часа. В тази клиника работих по време на първата, втората и третата ми година в Хофстра.

CAPPS

Под супервизията на д-р Филис Ор, стажувах в клиника за деца, юноши и родители. Като част от тази клиника, получих 40-часово обучение по Parent-Child Interaction Therapy, за която можете да нaучите повече тук. Работих с много малък брой индивидуални пациенти (деца), както и няколко случая PCIT (деца на възраст 3-6г и техните родители). Участвах в ежеседмична групова супервизия, както и допълнителна такава по време на първата ми година в клиниката. Провеждах първоначални клинични интервюта с деца. Част от тази клиника бях по време на втората, третата и четвъртата ми година в Хофстра.

Система за обучение по клинична психология в САЩ

Системата за обучение на клинични психолози в САЩ е уникална и различна от повечето държави в света. В САЩ, клиничните психолози имат license, т.е. правоспособност да лекуват пациенти и носят отговорност по закон, ако пациент се самоубие или убие друг човек, ако нарушат конфиденциалността, не си плащат данъците, или имат сексуални отношения с пациентите си. Терапевтите на ниво магистър се наричат терапевти, а тези на докторско ниво – психолози.

Повечето докторантури по клинична психология в САЩ са базирани на модела „учен-практик“; някои се съсредоточават повече върху рисърча, други – върху практиката. Такива програми главно подписват договор с болница или друга подобна институция, където студентите да извършат практикумите си.

Като задължителна част от докторантурата по клинична психология, студентите трябва да завършат два “externships” и един “pre-doctoral internship”. За целта се кандидатства с мотивационно писмо, CV и интервю в болници, клиники за студенти (“student counseling centers” – амбулаторни клиники за студентите на съответен университет), частен кабинет и др. Externship се провежда третата и четвъртата година, като практикумът продължава една календарна година и се състои от минимум 20 часа седмично. Internship е кулминацията на практическия опит по време на докторантурата, прожълава една година и е минимум 40 часа на седмица.