В предната ми статия научихте що е майндфулнес, дефинирана от д-р Джон Кабат-Зинн като обръщане на внимание на сегашния момент, без осъждане и нарочно. Освен намаляване на стреса, майндфулнес има и много други ползи:
- Повишена концентрация и продуктивност;
- Повишена креативност и способност за решаване на проблеми;
- Подобрена способност за справяне с трудни емоции;
- Подобрение в тревожността и депресията;
- Подобрено физическо здраве;
- Повишена способност за емпатия и подобрение в отношенията с други хора.
Майндфулнес подобрява концентрацията и продуктивността. Това сигурно не е изненадващо като се има предвид, че тя помага да се съсредоточим върху сегашния момент. Вместо да се лутаме в бъдещето или миналото или умът ни да скача от мисъл на мисъл, ние съзнателно го насочваме към едно нещо – сегашния момент. Като естествен резултат, нашата концентрация и продуктивност се увеличават. Когато човек може да се съсредоточи върху нещо, то задачите му могат да бъдат свършени много по-бързо и ефективно. Загубеното време в разсейване или скачане от една задача на друга вече остават в миналото. Когато се съсредоточим върху сегашния момент, естествено е да правим нещата едно по едно, вместо по 5-6 неща наведнъж. Това също спестява време и повишава продуктивността ни. По този начин намаляваме стреса си и изпитваме удовлетворение от свършеното!
Друга сходна полза от майндфулнес е повишената креативност и иновативно решаване на проблеми. Колкото повече развиваме майндфулнес, толкова повече започваме да забелязваме неща, които преди не сме виждали. Започваме да виждаме нещата така, както децата ги виждат: все едно за първи път. Придобиваме свежа гледна точка и виждаме нещата от друг ъгъл. Излизаме от мисловните релси и ригидност, в които може би сме попаднали. Така, започваме да „мислим извън кутията“ и да намираме решения на проблеми, които досега не сме осъзнавали, че съществуват. Допълнително, започваме да ставаме по-гъвкави, защото живеем в този момент и експериментираме. Често получаваме „аха“ момента или „Еврика“ и, точно когато най-малко очакваме, измисляме гениално решение за проблем, който отдавна се опитваме да разрешим.
Майндфулнес също така ни помага да се справяме не само със стреса, но и с трудни емоции. Когато изпитваме силна емоция, тя често ни поглъща и подтиква да действаме съобразно нея. Например, ако сме тъжни, искаме да стоим в леглото цял ден и да не говорим с никого. Ако сме ядосани, искаме да крещим и да си го „изкараме“ на някого. Ако се страхуваме, искаме да избягаме. Ако се срамуваме, искаме да се скрием. Когато не осъзнаваме тези емоции, те започват да ни управляват и ние може да се „удавим“ в тях. Те може да изглеждат по-големи и по-силни, отколкото сме ние.
Но, в действителност, това са само емоции. Оприличаваме ги на вълни в океана; дори едно цунами не може да навреди на океана. Океанът е по-голям от която и да е вълна. Когато осъзнаем емоцията чрез майндфулнес, можем да я назовем и да й позволим да съществува. Не я гоним; каним я да остане. По този начин се разграничаваме от нея и създаваме здравословно разстояние от нея, което ни позволява да дишаме и ни дава повече пространство за маневриране. Едвам тогава можем да изберем какво да правим с нея, защото тя вече е отделно от нас нещо и ни принадлежи, вместо да ни определя и командва.
Когато позволим на емоциите да дойдат, те сами си отиват, точно като облаци в небето. Когато се опитваме да избутаме негативните или да накараме да останат позитивните емоции, си създаваме повече страдание. Емоцията вече няма възможност сама да си отиде и продължава, което е по-болезнено от самата емоция. Чрез майндфулнес се научаваме да се „сприятеляваме“ с негативните си емоции и ги „пускаме“ да дойдат - и да си отидат сами. Ние просто наблюдаваме, без да осъждаме. Емоциите не са добри или лоши; те просто са и не можем да ги контролираме. Можем, обаче, да изберем какво да (не) правим, когато те се появят.
По същия начин можем да се отнасяме към тревожността и депресията си. Когато се тревожим за бъдещето, осъзнаваме, че не сме в сегашния момент – и се връщаме тук и сега. Без да осъждаме, без да се критикуваме или самобичуваме. Осъзнаваме мисълта за бъдещето и притеснението за него като просто мисъл и просто притеснение. То може да се окаже вярно, а може и изобщо да не се случи. Един от любимите ми цитати е на Марк Твейн: „Живях дълго и имах много тревоги, повечето от които така и не се случиха.“ Колко често, обаче, се връщаме назад, за да определим кои от страховете ни станаха реалност и кои – не?
Същото е и с депресията. Когато осъзнаем, че сме се изгубили в безкрайното анализиране или преживяване наново на миналото, нежно се самоиздърпваме в сегашното, забелязвайки мислите относно миналото като просто мисли. Миналото не се случва в момента; ние просто мислим за него. Когато се завърнем в настоящия момент, чувството на тъга и притеснение само намалява – без ние да го караме да намалее.
Освен психическото здраве, майндфулнес подобрява и физическото ни здраве. Механизмът, чрез който това се случва, още не е познат – но фактът, че има връзка между майндфулнес и физическото здраве, е добре документиран в научни изследвания.
Не на последно място майндфулнес подобрява способността ни да изпитваме емпатия, да виждаме нещата от друга гледна точка и да подобряваме отношенията си с други хора. Когато култивираме съзнание, то ни помага да забелязваме реакциите на другите. Как се чувства другият човек? Промени ли се изражението на неговото лице? Слушаме ли го внимателно? Какво казва езикът на тялото му? Когато не сме осъзнати, много от тези тънки знаци може да ни убегнат. Когато им обръщаме внимание, можем да помислим как се чувства другият човек и от какво има нужда. Да се опитаме истински да го разберем и да го изслушаме. Това със сигурност ще подобри отношенията ни с него.
Другият начин, по който майндфулнес допринася за подобряването на междуличностните ни отношения, е че ни дава възможността да изберем думите и действията си внимателно и то на база ценностите ни, а не да реагираме първосигнално. Например, когато някой ни ядоса, можем да направим пауза и да помислим, преди да кажем нещо. Можем да се замислим какво да кажем, по какъв начин да го кажем и колко дълго да говорим. По този начин предотвратяваме нараняването на другия човек. Майндфулнес също така може да ни помогне да забележим, че не прекарваме достатъчно време с другия човек или че, когато го правим, половината от времето си гледаме телефона и мейла. И също така може да осъзнаем, че искаме да прекарваме повече време с този човек и качествено, и количествено, или пък може да изберем да го изненадаме приятно.
Майндфулнес означава обръщане на внимание на сегашния момент, нарочно и без осъждане, според най-широко приетото определение на д-р Кабат-Зинн. Това е обратното на автопилота и мисловните релси, в чийто капан често попадаме. Майндфулнес ни помага да се справяме със стреса и ни позволява да направим избор как да действаме, вместо да позволяваме на емоциите и мислите ни да ни управляват. Когато сме по-осъзнати, подобряваме не само способността си да се концентрираме, но и ставаме по-креативни. Подобряваме психическото и физическото си здраве, както и отношенията си с другите хора.
А как точно се „прави“ майндфулнес? Научете в следватаща ми статия!