След като описах общия модел на обучение за клинична психология в Америка в предната ми статип, в тази статия бих искала да опиша конкретно моята PhD програма. След завършването на бакалавърската си степен, кандидатствах директно за докторантура (PhD – Doctor of Philosophy) по клинична психология. Избрах Университета „Хофстра“ по няколко причини. Първо този университет, по мои знания, е единственият по рода си, който притежава 6 собствени амбулаторни клиники, където докторантите работят с пациенти още от първата година. Второ, програмата на Хофстра имаше изключително силен международен фокус; още при влизане в сайта, забелязах снимки от Русия и Индия, а Хофстра има професионални контакти и с психолози в Румъния и Гърция. Трето, програмата ми отпусна стипендия в размер на $105,000 поради отлични академични и лични постижения. Тази стипендия се дава на един международен студент на година с цел да се окуражат кандидати извън Америка да кандидатстват.
Още от интервюто и ориентацията знаех, че това е моят универститет. Професионалният начин, по който бяха облечени всички, както и индивидуалното внимание, което ми обърнаха, ми показа, че това място е на много високо ниво. Подходът на Хофстра е изцяло когнитивно-поведенческа терапия (най-научно базираната терапия), която остро се различава от психоанализата. Силата на практическото обучение по когнитивно-поведенческа терапия не остава незабелязано и програмата е отличена с награда от американската Асоциация за Поведенчески и Когнитивни Терапии (Association for Behavior and Cognitive Therapies, ABCT). Това е най-голямата асоциация за когнитивно-поведенческа терапия в света. С оглед на огромния брой докторски програми по клинична психология в САЩ, тази награда е изключително престижна.
Всички PhD програми по клинична психология в САЩ съчетават и практика, и наука. Хофстра има много силен акцент върху практикуването на психотерапия. Нейните 5 амбулаторни клиники (бяха 6, но един от професорите наскоро се пенсионира) включват: Клиника за тревожни разстройства (лечение с когнитивно-поведенческа терапия); Клиника за травма и тревожни разстройства (поведенческа терапия), Клиника за диалектична поведенческа терапия (Dialectical Behavior Therapy, DBT), Клиника за Acceptance and Commitment Therapy (ACT) и клиника за деца, юноши и родители (Child, Adolescent, and Parent Psychological Services, CAPPS). Докторантите работят с пациенти от околната общност още от първата година под супервизията на лицензиран психолог, който също е преподавател на лекциите ни. Един докторант може да работи с различен брой пациенти в зависимост от клиниката; някои докторанти работят с 1-2 пациента, някои с 5, а някои и с 10. Тази практическа дейност се извършва в допълнение към вземане на теоретични курсове и изпити. За да се наблюдава качеството на терапията, докторантът се среща със своя супервайзор всяка седмица. Тази супервизия може да е групова с 1 супервайзор и 5-15 други докторанта; може и да е индивидуална. Броят часове супервизия на седмица за една клиника може да достигне 4 часа.
По време на първата ми година, работих в Клиниката за Acceptance and Commitment Therapy. Това е нов вид когнитивно-поведенческа терапия, който прилага майндфулнес и се използва за пациенти с различни диагнози. Допълнително, имах множество курсове (Социална Психология, Интервюиране и Консултиране и други основополагащи курсове), при които често имаше изпити и разнообрази проекти, презентации и курсови работи по време на и в края на семестъра. Освен тези изпити, в края на годината се държеше писмен изпит за компетентност, който определя дали докторантът остава в програмата.
Втората година също вземах 5 курса, като лично си избрах да добавя още две клиники. По време на 10те ми години в САЩ, винаги съм се стремяла да науча колкото се може повече неща, които искам да приложа и популялизирам в България. Присъединих се към клиниката за диалектична поведенческа терапия, както и в тази за деца и юноши. Започнах да работя с едно 11-годишно момиче със социална фобия, както и с деца и родителите им (Parent-Child Interaction Therapy, PCIT), които имаха синдром за липса на внимание и хиперактивност. Допълнително един от курсовете ми се съсредоточаваше върху психологическа оценка. Задачата ми бе да правя такава на 4 деца, да разпиша доклад и да представя резултатите на родителите. Тези тестове за интелигентност, памет и други, определяха дали училището трябва да даде удължено време за полагане на изпит на дадено дете, както и клинични насоки за развитието му.
Допълнително се извършва научно изследване (преглед на литературен преглед, дизайн на методологията, извършване на самото изследване с пациенти и разписване на резултатите и какво означават те). Не на последно място, по време на втората година се кандидатства за практикум във външно място (болница, амбулаторна клиника, студентска клиника и др.), като се подготвят биография, 3 препоръки от супервайзори и мотивационно писмо. Конкуренцията за тези места беше ожесточена.
По време на третата година от програмата, отново се вземат 5 курса, но те се превръщат по-скоро в клинично и практически насочени семинари. Продължава се работа във вътрешните клиники на Хофстра (за мен, това бяха 3), както и супервизията за тези пациенти. Конкретно в клиниката за диалектична поведенческа терпаия, водих групи за този вид терапия по наръчника на д-р Марша Линехан, в които участваха 2 до 6 семейства на тийнейджъри с гранично характерово разстройство, провеждах индивидуална терапия, участвах в отбор от терапевти ("тийм") и предлагах телефонен коучинг за случаите, в които пациентите имаха силни мисли за самоубийство. Допълнително се работи 2-2.5 пълни дни на седмица на външния практикум, за който бе кандидатствано предходната година. В Америка, много от университетите имат клиника за психотерапия само за техните студенти. Моят първи практикум беше в Студентската Клиника на Хофстра (Student Counseling Services), където имах по около 15 пациента на седмица с разнообразни диагнози: главно тревожни разстройства и депресия, но също така и много случаи с гранично характерово разстройство. Имах 2 индивидуални супервайзора, с които се срещах по 1 час на седмица, за да обсъдя половината от пациентите ми. Допълнително, по време на третата година се кандидатства за друг такъв практикум за четвъртата година и се започва работата по докторската дисертация (естествено, след завършване на научното изследване, което бе започнато втората година). Измисля се тема за дисертация, избира се научен ръководител и се започва работа по литературния преглед за изследването.
По време на четвъртата година, пак се вземат 5 курса, които са практически насочени семинари. Извършва се вторият практикум (като работата с пациенти в амбулаторните клиники на Хофстра продължава). Моят втори практикум се състоеше в една от най-добрите амбулаторни клиники в Ню Йорк за диалектична поведенческа терапия, най-новата и обсъждана терапия за гранично характерово разстройство. Сесиите в тази клиника струваха повече от $200 на час, а тези с мен бяха намалени понеже бях стажантка ($120 на час). Имах индивидуална супервайзорка, която гледаше целия запис на сесиите ми, преди да се срещне с мен и имаше 4-5 страници записки по тях, които споделяше с мен. Допълнително, имах седмично обучение по диалектична поведенческа терапия от д-р Адам Пейн, който е бил директор на клиниките на д-р Марша Линехан, създател на този вид терапия, и е оторизирал обучител на нейната фирма Behavioral Technology. (Тези обучители са около 50 в света, като болшинството от тях се намират в САЩ и Канада, а само 3ма от тях са в Европа). Другите ми семинари бяха по семейна терапия и когнитивно-поведенческа терапия. Допълнително стартира работа по дисертацията ми: подбор на вид пациенти-участници за изследването ми; обучение на други докторанти, които водиха групите за изследването ми; разписване на методологията и продължаване на срещите с комисията ми. По време на четвъртата година се кандидатства и за пълнодневен пред-докторски стаж. Този път се кандидатства в цяла Америка и докторантите се състезават с други кандидати от цялата страна. Процесът по подаване на документи е изключително тежък и времеемък, като аз кандидатствах на около 20 места. За всяко от тези места, трябваше да се напише мотивационно писмо, да се пуснат 3 препоръки от супервайзори, както и да се напишат 4 общи есета на теми културно разнообразие, теоретична ориентация, интереси в научните изследвания и други.
Петата година работих в Студентската Клиника на Университета „Рътгърс.“ Преместих се в Ню Джързи, където се намираше тази амбулаторна клиника, която се състоеше от психиатри, клинични психолози, терапевти за зависимости и социални работници. Аз работих с около 30 пациента, от които 20 бяха за психотерапия, а 10 за кейс мениджмънт (водене на случай). Водих и две групи: една за диалектична поведенческа терапия и една съпорт група (заедно с още една стажантка). Други задължителни елементи на стажа бяха работа със студенти със зависимости и извършване на проект за „аутрийч“, или свързване на нашата клиника с по-широката общност. Работата беше 8:30-5, като често оставах минимум един час след работа. В допълнение към този стаж, работих върху дисертацията си. Всеки уикенд пътувах до Ню Йорк, за да довърша групите си, въведа и анализирам данните си, а след това да разпиша останалата част от научния труд. Завърших стажа и защитих дисертацията си лятото на 2017.
Важно е да се отбележи, че, въпреки всичкият горепосочен труд, докторската титла и практическо обучение не ми дават правото да се нарека „клиничен психолог“ в Америка. Това е поради изключително високите критерии за клинична психология. Ученето, практикуването на психотерапия и извършване на научни изследвания със сигурност представляваше предизвикателство. Въпреки това съм изключително благодарна за възможността да завърша тази програма, да науча най-новите и ефективни терапии, както и да създам чудесни отношения с други докторанти и супервайзори. Със сигурност подобряването състоянието на пациентите ми оправда всички тези усилия А сега, заредена с всички тези знания и умения, с нетърпение очаквам да ги приложа в България – и да ги споделя с други хора.
Comments